Хванати в капан и гладуващи, 2 семейства в Газа се опитват да запазят децата си живи

Родено по време на война, бебето не се е хранило повече от ден, сподели татко му — без формула, не, нищо. Родителите му към този момент бяха похарчили последните си пари за храна, продадоха златните бижута на майка му, с цел да купят мляко и измолиха вода от други евакуирани, с цел да смесят прахообразната формула. Сега даже това беше изчезнало.

Бебето, Джихад, и родителите му, Нур Барда и Хеба ал-Аркан, бяха хванати в капан в килер с петима други души в Болница Ал-Шифа в Газа предишния месец, когато израелските войски нападнаха. Имаха малко палестинска мащерка и диви зеленчуци за ястие, само че единствено това и задоволително вода, с цел да навлажнят устата си понякога, сподели господин Барда пред кореспондент на Times. Отвън се чува пукотевица. Израелските военни бяха обкръжили постройката и споделиха на всеки, който се приюти вътре, да остане на място.

Ал-Шифа беше същата болница, в която Джихад се роди пет месеца по-рано - пет месеца от търси през целия ден малко храна, за малко да бъде наръган с малко брашно. Всичко, което родителите му можеха да създадат в този момент, беше да седят и да гледат по какъв начин синът им гладува. Самата гладна, госпожа ал-Аркан нямаше кърма за предоставяне.

Гладът евентуално ще настъпи до края на май. Хуманитарните групи и доста държавни управления упрекват жестоките израелски ограничавания върху помощта за Газа. Израел, който по-рано упрекна Организация на обединените нации, че не е съумяла да разпредели съответно помощта, неотдавна даде обещание да усили доставките, откакто се сблъска с голям външен напън.

малко количество помощ се пробват да оцелеят със приблизително 245 калории дневно.

Когато хората в Газа стартират да умират от апетит в огромен мащаб, споделят специалисти, това ще се случи първо на север и първо на най-уязвимите: деца с към този момент съществуващи здравно състояние; възрастни възрастни; и бебетата, родени под блокада, които в никакъв случай не са познавали цялостно хранене.

„ Това, което ме принуди да подвигна ръце и да сляза при бойците в болничното заведение, беше че има риск дребното ми бебе да почине от апетит, ” сподели господин Барда, 24.

Децата в Газа към този момент умират от липса на храна. Най-малко 28 деца под 12 години са умряли от недохранване в лечебни заведения към 17 април, съгласно локалните здравни управляващи, в това число 12 на възраст под един месец. Десетки други, съгласно тези чиновници, най-вероятно са умряли отвън медицинските центрове.

Desperate Choices

Роден преди войната, Муханед ал-Наджар към момента не никнеха зъби, когато избухнаха боевете.

След като фамилията му се приюти в учебно заведение покрай дома им в Хан Юнис, в южната част на Газа, Ханаа ал-Наджар, неговата майка, сподели, че е хранела Муханед с приспособено мляко на прахуляк, което в началото е пристигнало от Обединените народи, купувайки го от дистрибутори, тъй като не е стигнала помощ до нея. Същото и за водата, от която се нуждаеше, с цел да го смеси: към 80 цента на бутилка, купена на улицата.

Формулата се изчерпа, до момента в който израелските сили обграждаха региона през февруари, тъй че госпожа al-Najjar стартира да храни Muhanned самун, потънал в консервиран фасул и чорба от леща, разпределени от групи за помощ. Нямаше прясно приготвени ястия, нямаше зеленчуци. Ден след ден бяха единствено консервите - диета, за която педиатрите предизвестяват, че не може да нахрани вярно децата, които се нуждаят от прясна храна и витамини.

Муханед е била крепко бебе, г-жо, сподели ал-Наджар. Но на към 20 месеца той загуби апетита си. Спря да яде доста. Спря да върви доста. Може да е пил повече вода, сподели майка му, само че най-многото, което можеше да му даде, бяха към две чаени чаши дневно.

През февруари израелските сили подредиха приюта да бъде евакуиран. Докато фамилията си тръгвало, сподели госпожа ал-Наджар, бойците задържали брачна половинка й. Тя и четирите им деца потърсиха леговище без него и най-после се озоваха в палатка в Рафа, най-южния град на Газа. New York Times не можа да ревизира събитията на задържането на брачна половинка й.

Муханед и по-големият наследник на госпожа ал-Наджар, Мохамед, на 7 години, скоро получиха тресчица, сподели тя, по тази причина тя притегли брата на брачна половинка си, Джамил, да помогне в намирането на лекуване. От болница в болница те ходеха - шест часа в Al-Emirati, четири в Al-Awda клиника, седем в Al-Kuwaiti - преди да дойдат в Европейската болница в Газа, където, сподели тя, лекарите им споделиха, че момчетата са обезводнени, както и трескава.

Когато Рамадан дойде през март, господин Барда и госпожа ал-Аркан взеха решение да намерят леговище в Ал-Шифа, болничното заведение, където Джихад беше роден, когато нещата бяха неприятни, само че не и немислими. Дотогава не им остана нищо за ястие, с изключение на заатар, палестинската мащерка, която закусваха, и хобеза, дива зеленина, която жителите на Газа са търсили за храна, която ядяха през нощта. В продължение на 10 следващи дни, сподели господин Барда, те не са яли нищо друго.

На 11-ия ден, без храна и без вода, с цел да забъркат формулата на Джихад, те взе решение да отиде. Онзи ден Джихад тежеше малко под девет паунда, доста по-малко от това, което се счита за обикновено за тази възраст.

След като напуснаха Ал-Шифа, сподели господин Барда, те изхвърлиха мръсната бяла бебешка риза, която им беше служила като знаме на предаването.

Fading Hope

В полева болница в Рафах в средата на март лекарите дадоха на Муханед ал-Наджар обогатено мляко и хранителна добавка на основата на фъстъци и споделиха на майка му да го върне след седмица за обзор.

Два дни по-късно той съумя да изяде малко от пакетче фъстъци и да изпие малко мляко, дружно с повече вода от нормално: добър знак. Г-жа ал-Наджар сподели, че го е оставила да спи няколко часа в палатката на снаха си, където мухите няма да го тормозят.

Когато се върна, сподели тя, изглеждаше, че нещо не е наред. Тя се опита да даде на Муханед малко обогатено мляко. Малкото му лице побеля.

Тя изпищя и хукна да откри своя шурей. Те пробваха две лечебни заведения, преди лекарите да одобряват Муханед в интензивното поделение в Европейската болница в Газа, където му беше даден О2, сподели тя. Персоналът й сподели да се върне на идващия ден, като вземе телефонния номер на снаха си, ако би трябвало да се свържат с нея.

Когато госпожа ал-Наджар се върна, Муханед беше мъртъв. От болничното заведение са се обадили на снаха й с новината, само че роднините на госпожа ал-Наджар не са съумели да се насилят да й кажат. Тя съумя да види сина си още един път, преди да бъде заровен в неподготвено гробище покрай болничното заведение.

Тя не беше чувала брачна половинка си от задържането му през февруари. Нямаше метод да му кажа какво се е случило.

„ Чувствам се изгубена “, сподели тя. „ Децата ми са на загуба, че нямат татко си с нас в този сложен миг. “

Насред скръбта си, тя към момента трябваше да се тревожи за Мохамед, нейния 7-годишен -стар. След още един престой в болничното заведение той не ядеше доста, тъкмо като Муханед през последните седмици. А Муханед — той към този момент беше липсващ.

Хиба Язбек способства за репортажи от Йерусалим. Надер Ибрахим способства за видео продукция и репортажи от Лондон.